Културно-историческо наследство

На територията Долината на тракийските владетели съществуват над 1 500 могилни насипа, от които до момента са проучени около 150. В 9 от тях има разкрити монументални съоръжения, а социализирани са 5 обекта:

• Най-впечатляващ е монументалният и най-голям в Долината на тракийските владетели подмогилен храм мавзолей във внушителната с размерите си могила „Голямата Косматка”. Храмът е строен през втората половина на V в. пр. Хр., а в началото на III в. пр. Хр. тук е извършено ритуалното погребение на тракийския цар Севт III. След края на погребението входовете на първите две помещения са зазидани, коридорът опожарен и запълнен с камъни и пръст, Фасадата засипана.

• Откритата още през 1944 г. и добила световна известност с великолепните си стенописи Казанлъшка гробница от края на IV в. пр. Хр. Казанлъшката гробница е разположена в северната част на града в парка „Тюлбето”. Тя е първия български паметник включен в световния списък на паметниците на ЮНЕСКО. За нея е изградена специална защитна постройка с климатична инсталация, която осигурява условия за запазването на стенописите. В близост до оригинала е построено точно копие, отворено за посещение.

• Могилата „Шушманец” – (датира от V-IV в. пр. Хр.) е тракийски храм, който в последствие е превърнат в гробница. Състои се от коридор-преддверие с колона в йоннийски стил и кръгла погребална камера с централна и седем полуколони в дорийски стил. Уникалното и архитектурно решение я прави една от най-представителните произведения на тракийската архитектура.

• Гробнично-култовият комплекс при могилата „Оструша” край Шипка от средата на IV в. пр. Хр. Една от камерите е изцяло запазена. Тя е вдълбана в монолитен гранитен блок с тегло повече от 60 тона. Покривът е разделен на десетки образни полета, изпълнени с виртуозно изрисувани портрети, сцени с хора, борба между животни, растителни и геометрични украси.

• Саркофагоподобната подмогилна гробница при могилата „Светицата” от втората половина на V в. пр. Хр. В нея е намерена уникална със своята експресивност маска-фиала от масивно злато, тежаща 673 г.

• Подмогилните храмове мавзолеи при могилата „Голяма Арсеналка”, край с. Шипка от V-IV в. пр. Хр. Могилата се състои от преддверие и куполна камера, като помещенията се затварят с двукрили каменни врати. В центъра на пода на куполната камера е оформен под, наподобяващ култовите огнища в Севтополис.

• Могилата „Грифоните” Датира от V в пр. Хр. Името идва от изобразените на входа към първата камера фигури, които приличат на стилизирани глави на грифони. На централно място в кръглата камера е монтирано погребално ложе.

• Могилата „Хелвеция” – датира от V-IV в. пр. Хр. Датира от ср. на IV в пр. Хр. и се състои от коридор, преддверие-олтар и правоъгълна камера с фина мазилка, затваряща се с двукрила каменна врата с механизъм за затваряне от вътре.

По програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“, Мярка 1 „Консервация, реставрация и социализация на тракийски могили „Хелвеция“ и „Грифони“ в процес на изпълнение е проект, в който е предвидено възстановяване, опазване за бъдещите поколения и осигуряване на достъпност до богатото тракийско културно наследство в община Казанлък, в частност тракийски могили „Хелвеция“ и „Грифони“.

• Сашова могила Датира от IV в пр. Хр., могилата се състои от коридор и две правоъгълни помещения. В погребалната камера са разкрити останки на погребан мъж (владетел-войн), чрез трупополагане, с над 50 лични принадлежности, от злато, сребро, бронз, желязо и гривна.

• Сарафовата могила – датира от ІV-ІІІ в.пр.Хр. Разположена на 7 km южно от град Шипка. Често се нарича и с името „Крън 2“. Гробницата е била ограбена още в древността. При направените проучвания са открити останки от конски скелет (в коридора на комплекса), дребни предмети от злато и сребро, позлатени глинени украси и амулети.

Осем от тези паметници – „Голяма Косматка“, „Голяма Арсеналка“, „Шушманец“, „Грифоните“, „Хелвеция“, „Оструша“, „Светицата“ и „Крън 2“ са с изключително значение за културното наследство на България и са предложени за кандидатстване и вписване в листата на ЮНЕСКО като сериен обект и разширение към вече съществуващия обект на световно наследство „Казанлъшка тракийска гробница“.